Category: За смущения в храносмилането

Направете проверка и оценка на вкусовите си рецептори

Добрата новина е, че за разлика от другите нервни клетки, рецепторите за вкус и мирис са възобно­вили. С малко усилия ще се наслаждавате на храната и ароматите винаги.

Но тъй като тези клетки се заместват по-бавно с напредването на възрастта, усещанията ни за мирис и вкус се притъпяват до известна степен, въпреки че можем да компенсираме това и да ги запазим. Една от важните причини никога да не се примирявате с влошаването на вкуса и обонянието като още едно последствие от остаряването е, че понякога тези увреждания сигнали­зират за други проблеми, които могат да бъдат лекувани. Всъщност някои на­учни изследвания сочат, че тези сетива отслабват вследствие натрупването на проблеми в организма и влиянието на околната среда с течение на годи­ните. А ако състоянието, което предизвиква загубата на чувствителност, се лекува, вкусът и обонянието често се възстановяват.

Тази глава обяснява някои от причините за влошаването на вкуса и обонянието. Ще научите и някои бързи и лесни начини сами да оценявате състоянието на сетивата си, тъй като те отслабват постепенно, без да забеле­жите.

КАКВО СЕ СЛУЧВА С ГОДИНИТЕ?

Въпреки че организмът непрестанно обновява вкусовите луковици, темпът на заместване намалява при навлизането в средна възраст (малко по-бързо при жените, отколкото при мъжете), а самите луковици се смаляват. Вкусът рядко отслабва сериозно преди навършването на 60 години и дори тогава хо­рата продължават да имат задоволителна чувствителност. Ако се изгуби усе­щането за вкус, обикновено горчивите и киселите вкусове се засягат послед­но, вероятно като предпазен механизъм.

ПРАКТИЧЕСКИ ТЕСТ

Вкусете разликата

Много лесно можете да проверите чувствителността си към сладко, кисело, горчиво и солено. Пригответе следните разтвори в отделни съдове, като внимавате и използвате различни лъжици за всеки от тях:

• 1/2 чаена лъжичка захар, разтворена в 2 супени лъжици вода (сладко)
• 1/2 чаена лъжичка лимонов сок, разтворен в 2 супени лъжици вода (кисело)
• 2 супени лъжици изстинало неподсладено кафе или тоник (горчиво)
• 1/2  чаена лъжичка трапезна сол, разтворена в две супени лъжици вода (солено)

Най-добре помолете някой да сложи няколко капки от всеки разтвор върху езика ви, докато сте със затворени очи. Ако сте сами, трябва да си обещаете да не мамите. Изплаквайте устата си доб­ре с вода между всеки разтвор. Трябва да можете да назовете всяка проба и да я усещате напъл­но различна от останалите. Ако това не е така, отидете на преглед при личния си лекар.

Тъй като трудно се намира МНГ (освен чрез соевия сос, който е доста солен), най-лесният на­чин да изследвате възприятието си за умами е, като проверите дали все още можете да усещате любимата си храна, поставяйки резен от приготвена гъба на езика си. Ако не можете да познаете какво е, говорете с личния си лекар.

Язвеният колит се характеризира с наличието на рани по лигавицата на дебелото черво. Симптомите са: диария, коремни болки, кръв или слуз в изпражненията.

При здрави хора в дебелото черво преобладават полезните бактерии – Lactobacillus acidophilus, Bifidobacterium bifidum, които потискат развитието на патогенните микрноорганизми. Когато количеството им е намалено, например след прием на антибиотици, болестотворните бактерии и гъбички се намножават и могат да причинят възпаление. За да увеличите броя на полезните бактерии в червата, приемайте пробиотици – по 2 капсули 3 пъти на ден преди хранене. Тези хранителни добавки способстват за поддържането на оптимален баланс на чревната микрофлора. Ако не желаете да приемате хранителни добавки, яжте доказано истинско кисело мляко по 500 гр. на ден.

Ако страдате от диария или коремни болки, предпочитайте по-леки храни – варени моркови, бял ориз, печени ябълки. Пикантните ястия могат единствено да допринесат за влошаване на състоянието ви. Намалете консумацията на мазнини. Пържените зеленчуци, тлъстите меса и всички мазни храни стимулират чревната перисталтика. Ограничете приема на хранителните фибри – избягвайте листни зеленчуци и пълнозърнести храни. Макар да е полезна за храносмилателната система, при възпаление на червата консумацията им повишава риска от болезнено подуване на корема.

За облекчаване на болката и намаляване на спазмите пригответе си чай от лайка или пиперлива мента. Накиснете за 10 минути 1 ч.л. сушена билка в 1 чаша вряла вода, прецедете и пийте. По същия начин се приготвя и чай от лечебна ружа – той покрива със защитен слой лигавицата на храносмилателния тракт.

Ако страдате от възпалително заболяване на червата, незабавно се консултирайте с лекар при симптоми като диария с наличие на кръв или слуз. Потърсете медицинска помощ и ако изпражненията ви са черни или имате подуване или силни болки в корема, както и ако болката е придружена от висока температура. Внезапна режеща кинжална болка в стомаха означава, че сте спукали язва. Това състояние изисква моментално да повикате спешна медицинска помощ.

Можете да подобрите и обонянието си, като така ще го запазите в добро съ­стояние до късна възраст.

„Всеки може да увеличи обонятелната си способност, като просто обръща внимание на ароматите“, твърди д-р Рейчъл Херц, психолог от университета „Браун“, САЩ, която е написала книга за обонянието. Тя добавя, че съзнател­ното отбелязване на миризмите може да подобри осезанието за аромат. И препоръчва увеличаване на броя различни миризми, на които се излагате, особено тези с емоционално значение. Например като събирате ароматни сувенири, които предизвикват спомени от специални моменти, като сапуна от хоте­ла, където сте прекарали медения си ме­сец, или като приготвяте ароматната до­машна храна, която е поднасяла майка ви.

ИЗТОЧНИЦИ НА АРОМАТНИ СПОМЕНИ

Други доказателства сочат, че усещането ви за една миризма подобрява способ­ността ви да разпознавате другите. Амери­кански невролози демонстрират, че след вдъхването на цветен аромат за няколко минути хората стават по-добри в разпо­знаването на различни цветни ухания. Съ­щото се случва и при тези, на които били дадени ментови, алкохолни или миризми на кетонна основа (химическата миризма като тази на лак за нокти или силни бон­бони) – те станали специалисти по други­те миризми в тези категории.

ЛИМОНИ ЗА ВКУС

Слюноотделянето е изключително важно за вкусно намалява с възрастта. Смученето на ли­мон или бонбон с лимонов вкус преди хранене стимулира отделянето на слюнка, а оттам – и чувство­то ви за вкус.

ЗАНЕТЕ, ЛИ ЧЕ…КЪРИТО УСКОРЯВА ПУЛСА

Кърито дава на хората нещо повече от пикантен вкус, твърдят британски учени. Те откриват, че съчетанието от вкусове в кърито стимулира много повече рецептори на вкуса (както и на топлината и болката), отколкото традиционните ястия като месо с картофи например, а резултатът е ускорена сърдеч­на честота. Индийското ястие пилешко корма увеличило пулса на участниците в изследването средно с три удара в минута, тика масала – с четири и поло­вина, а роган джош – със седем. Месото и картофите не постигнали нищо.

Кърито възбужда сетивата и действа като „есте­ствен наркотик“. Оглавяващият изследването проф. Стивън Грей коментира: „Чрез едновременно активиране на няколко зони върху езика ние замай­ваме вкусовите си луковици.“ Само не забравяйте, че пикантните ястия със сметанови сосове са богати на мазнини и калории.

Знаете ли, че съществуват два вида обоняние?

Явлението „супердегустатори“, изглежда, се основава на генетични различия – хора с определен генотип могат да усетят вещество, наречено 6-п-пропилтиоурацил, съкратено ПРОП, докато другите не могат. Това е залегнало в основата на опитите в „Йейл“. Ако доброволци подъв- чат парче хартия, напоено с ПРОП, супердегустаторите обикновено го намират за изключи­телно неприятно и много от тях го изплюват, защото е доста горчиво. Недегустаторите и уме­рените дегустатори просто вкусват хартията.

Откриването на собствения ви статус ще ви помогне да разберете личните си предпочи­тания към храните, както и тези на околните. Ако някога сте се питали защо някой е толкова придирчив или винаги иска нещо различно, причината може да се корени в това. Храненето, което едни наричат придирчиво, за други е подбрано – затова супердегустаторите имат го­лямо предимство в определени професии – те често са готвачи или професионални дегуста­тори на вино.

ВКУСОВИ ЛУКОВИЦИ НА СТОЙНОСТ 10 МИЛИОНА ЛИРИ

Специалистът по виното и телевизионен водещ Анджела Монт е от отбраната група познавачи на виното, на която се дължи революцията на отно­шението на британците към виното, както и популя­ризирането на напитката сред масовите потребите­ли. Бившият й работодател, известна веригата супер­маркети, оценява толкова високо способностите й, че през 2003 г. застрахова вкусовите й луковици за 10 милиона британски лири.

Това, което изглежда като инатене от страна на Иванчо да изяде броколите или грейпфрута си, може да се дължи на супердегустаторски статус.

Когато членовете на едно семейство не споделят еднакви вкусове, лесно се получава дисхармония. Той е генетично об­условен – поне един от родителите също трябва да го притежава. Другото обяснение е, че детето мо­же да бъде по-чувствително към вкуса просто за­ради възрастта си. Ако е истински супердегустатор, ще бъде трудно да го накарате брюкселското зеле – въпреки че това може да се промени с възрастта. Ако де­тето отказва горчивите зеленчуци и не харесва особено сладкото, има веро­ятност да е супердегустатор.

Проверете сами, колко остро е усещането ви за вкус:

ПРАКТИЧЕСКИ ТЕСТ

Познаването на дегустаторския ви статус ще ви помогне да оцените от какво се нуждаете, за да стиму­лирате вкусовите си усещания и какви храни да подбирате или избягвате. Може да ви разкрие и важ­ни сигнали за съществуването на други здравословни проблеми. Екипът от университета в Йейл използва в изследването на супердегустаторите лекарство с рецепта. Но ние ви предлагаме лесен тест, който може­те да си направите вкъщи, на основа на техния опит. Ще са ви необходими:

• парче плътна хартия и перфоратор
• клечка за уши
• синя боя за хранителни цели
• лупа

Продупчете дупка с диаметър 7 мм и отрежете хартията около нея, така че да се получи квадрат със стра­на 2 см. Потопете клечката за уши в боята за храна и намажете върха на езика си.

Поставете хартията с дупката над оцветения участък. Ще забележите, че езикът е посинял, но има розо­ви петна – това са папилите, където се намират вкусовите луковици, които не поемат боята за храни. Из­ползвайте лупата, за да преброите розовите петна в рамката на дупката.

Ако имате между 15 и 35 розови петна, вие сте нормален дегустатор, като близо половината хора. По-малко от 15 петна означават, че принадлежите към групата на недегустаторите (един на всеки четирима), до­като над 35 ви причисляват в другата четвърт от хората, които се считат за супердегустатори. Кой знае, ако сте в последната категория, може би ви се предоставя възможност за нова кариера – като дегустатор на вино или шоколад…

С практика човешкото обоняние може дотолкова да се изостри, че да улавя следи от миризми точно както го правят кучетата.

Изследване със скенер също разкрива, че тези изживявания засилват обонятелни­те центрове в мозъка по начин, който при­лича на заучаване. Учените твърдят, че тре­нировките за различаване между подобни миризми подобряват способността ни да оценяваме необятното богатство на ароматите в ежедневие то ни. Миналите ни преживявания, така на­речените заучени реакции, също могат да обяснят защо очакванията ни се отразяват при възприемането на миризмите.

Дори един необикновен експеримент в Калифорнийския университет 32 студенти се обличат в гащеризони, слагат превръзки на очите, тапи в ушите и ръкавици (за елиминиране на информацията от останалите сетива) и застават на четири крака в опит да проследят с подушване десетметрова следа от шоколад в тревата Две трети от тях успели да проследят следата до края в рамките на три опита, като имитирали кучетата.

Експериментът целял да открие дали двете ноз­дри са по-добре от една (да, така е), но също устано­вил. че тренировката подобрява обонятелната актив­ност. Когато четирима от доброволците повтаряли упражнението, те се отклонявали все по-малко от следата и почти удвоявали скоростта си. „Ако хората тренират подушването на миризми, могат да станат много добри в това – казва отговорникът на опита Джес Портър. – Обонянието ни е по-слабо и защото не го предизвикваме.“