Tag: щитовидна жлеза

Пълноценното хранене е своеобразен курс на лечение, който се отразява главно на хормоналния баланс

За да осигурите добро здраве на щитовидната си жлеза, не е необходимо да спазвате строги ограничения в менюто, а просто плавно да се настроите към здравословен режим. Постепенно намалете или се откажете напълно от сладките храни, газираните напитки, цигарите, алкохола, консервите, солта, силните подправки, кафето и сладоледа. Заменете месото с риба (консумирайте я поне 2-3 пъти седмично), яжте възможно най-много свежи плодове и зеленчуци. Не бъдете твърде строги към себе си – позволявайте си да нарушите режима веднъж седмично.

На първо място сред полезните за щитовидната жлеза храни са морските продукта – риба, морски дарове, водорасли. Веднага след тях се нареждат плодовете и зеленчуците (фурми, арония, френско грозде, ябълки, сливи, череши, краставици, червено цвекло, моркови, зеле, патладжани, чесън, лук, домати, спанак, маруля). На трето място са елдата и пшеницата. Следват ги протеиновите продукти – месо, мляко, сирене, извара, яйчен жълтък. Придържайте се към няколко лесни правила: не яжте, без да сте гладни; не преяждайте и сдъвквайте добре храната; хранете се разнообразно; не консумирайте твърде гореща или ледена храна; след хранене не се заемайте веднага с умствена или физическа дейност, тъй като за храносмилането е нужна енергия. За да съхраните йода в продуктите, е необходимо да готвите зеленчуците на пара в закрит съд. Освен това не довеждайте ястието до кипене, тъй като така месото губи 50% от йода, зеленчуците – 30%, а млякото – 25%. Използвайте йодирана сол за подправяне на готовите ястия. Съхранявайте плодовете и зеленчуците на сухо, тъмно и прохладно място.

Нормалната работа на щитовидната жлеза осигуряват два хормона, изработвани от нея – тироксин и трийодтиронин

При недостига им човек изпада в депресивно състояние, уморява се бързо, има нарушения в съня, появяват се усещане за слабост и колебания в теглото. В зависимост от формата на изменение на функциите на щитовидната жлеза има няколко вида заболявания.

Според лекарите проблемите с щитовидната жлеза, стига да не са в много напреднал стадий, може да се разрешат ефективно с корекция в начина на хранене. Правилно подбраната храна и изключването на някои продукти от ежедневното меню несъмнено спомагат за безпроблемната дейност на щитовидната жлеза. Именно този орган поддържа теглото на тялото в оптимални граници, укрепва сърдечния мускул, повишава либидото, дарява добро настроение и намалява раздразнителността. С други думи, щитовидната жлеза в определена степен ръководи всички органи чрез изработването на хормони, които активно участват в процесите на обмяна на веществата.

Хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза). Болестта може да протича без симптоми или като се „маскира“ под формата на други заболявания. Най-често се наблюдават слабост, понижаване на работоспособността, бърза уморяемост, отслабване на паметта, наддаване на тегло, усещане за студ, подуване, суха кожа и чупливи нокти, нарушения в менструалния цикъл, ранна менопауза, депресия.

Клиничните симптоми при повишена секреция на щитовидната жлеза са изпъкване на очите, увеличение на щитовидната жлеза (гуша) и ускорен пулс – това е т.нар. триада на Мерзебург

Изброените три симптома са основни, но картината е многообразна, тъй като всяка система в организма реагира със свои прояви. Много ярък признак е драстичното слабеене, и то при добър апетит -резултат, който се дължи на ускорената обмяна на веществата. Наблюдава се и повишена възбудимост на червата – често пациентите се оплакват от стомашни разстройства. Характерно е чувството за слабост в долните крайници (все едно са отсечени от сгъвките). Болните стават раздразнителни, лесно възбудими, много чувствителни, избива ги на плач, имат системни нарушения на съня.

Отклоненията от нормалното функциониране на щитовидната жлеза могат да бъдат напълно излекувани. Условието е ранно диагностициране и навреме взети мерки. Лечението е медикаментозно, като лекарствата и схемата на приемане се назначават от ендокринолог. Обикновено се започва с по-висока доза, която при подобрение на състоянието се намалява. Понякога точно при спиране на лечението болестта се възобновява. Рецидиви са възможни и ако във всекидневието на пациента отново се появят напрежение и стрес. Дори при липса на явни провокиращи фактори прекараното заболяване може да рецидивира, пише вестник „Всичко за семейството“.

При смяна на сезоните губим средно между 80 и 100 косъма на ден

Специалистите са на мнение, че това е напълно нормално и не е повод за притеснение. Повод за тревога е, когато опадалите косми са много повече и това става от само себе си, а не например при сресване. Тогава вече говорим за косопад.

„Причините за него може да бъдат най-различни – бременност и раждане, заболяване на щитовидната жлеза, стрес, продължително боледуване, хормонален дисбаланс неправилно хранене и др.“, обяснява пред списание „За жената“ дерматологът д-р Слава Божинова. Един от факторите за появяването на косопад може да е носенето на шапка.

„Има модели, които пречат на свободния достъп на въздух до скалпа и на активното кръвообращение на кожата. Това впоследствие води до недостатъчното хранене на косъма и до неговото опадане“, допълва специалистът.

Личната хигиена е от голямо значение за ограничаването на косопада. Поне веднъж месечно мийте косата си с жълтък или с хума. Четката за коса, гребенът и кърпата, с която подсушавате косата си, трябва да се използват само от вас. Посъветвайте се с дерматолог каква четка е подходяща за вашата коса, с която да си правите и масажи. По този начин ще засилите корена на косъма и кръвообращението на кожата. Консумирайте около 2 литра вода дневно, използвайте предимно меки шампоани и ограничете до минимум стилизиращите продукти – така ще имате здрава и жизнена коса. Дамите, които боядисват косите си, е добре да използват бои, които са без окислители.

В последно време все повече се прави скенер диагностика, чрез която може да се открият напълно безвредно и безболезнено заболявания на скалпа и на косъма. След нея се изготвя индивидуален терапевтичен план на всеки пациент, който може да включва допълнителни изследвания, ако се налагат, медикаментозно лечение и мезотерапия.