Само допреди 20 години мазнините се заклеймяваха като Враг номер 1 на здравето и добрата форма
Диетолозите буквално ги изсмукваха от програмите си за хранене и настояваха да не се докосваме до тях. Постепенно обаче промениха отношението си и дори започнаха да препоръчват мазнини. Но не всички. За да изберем правилните, трябва да знаем какви са разликите между отделните видове.
Ненаситени мазнини: Те са най-здравословните, защото осигуряват енергия на тялото, помагат за абсорбирането и транспортирането на мастноразтворимите витамини. Изследванията са установили, че консумацията им помага за понижаване на нивото на лошия холестерол. Те са течни на стайна температура и се извличат предимно от растителни източници – зехтин и олио например. Ненаситени мазнини има в ядките и авокадото. Риби като сьомга, пъстърва и риба тон също са добър източник на този здравословен вид мазнини, както и на омега-3 мастни киселини.
Наситени мазнини са по-нездравословни. Те повишат риска от сърдечно-съдови заболявания. Твърди са на стайна температура и са предимно от животински произход. С високо съдържание на наситени мазнини са кожата от пилешкото месо, мазното телешко и свинско, пълномаслените мляко, масло, сирене, сметана и сладолед. Някои растителни продукти също са с високо съдържание на наситени мазнини – какаовото и палмовото масло, кокосът.
Транс-мазнини са най-вредният вариант. Структурата им е подобна на наситените мазнини, те също повишат нивата на холестерола и триглицеридите. Този вид мазнини се срещат най-често в пакетираните храни, затова е важно да четем внимателно етикетите и да избягваме продукти, за които пише, че съдържат „хидрирани или частично хидри-рани масла? Сред тези храни са маргаринът, тестените изделия, сладкишите и снаксовете, пържените храни и полуготовите продукти за приготвяне в микровълнова печка, пише вестник „Всичко за семейството“.
