Tag: полезни мазнини

И най-вече да ги използвате правилно и по предназначение

Полиненаситените растителни масла

Те остават течни при по-ниски температури. Колкото по-ниска е температурата, при която става втърдяването, толкова по-голяма е степента на ненаситеност. Маслото от царевица, соя, сусам, слънчоглед и шафран са такива.

Мононенаситените мастни киселини

Те са зеленчуковите видове олио, маслото от маслини, канола (вид канадско олио), фъстък и авокадо.

Здравословните за човека мазнини имат високо съдържание на есенциални мастни киселини, които са известни като омега-3 и омега-6 и са отговорни за еластичността на кръвоносните съдове, гладката и свежа кожа, здравите нокти, лъскавата коса и здравата имунна система. В нерафинирано състояние те запазват естествените си антиоксидантни и хранителни свойства и предпазват кръвоносните съдове от образуване на атеросклеротични плаки. Съотношението между омега-3 и омега-6 зависи от нуждата на различните хора в различните кътчета на планетата. За българите е подходящо 1 към 4, но често е много повече. Най-добре ще си ги набавите от риба или чия, пише списание „За жената“.

Само допреди 20 години мазнините се заклеймяваха като Враг номер 1 на здравето и добрата форма

Диетолозите буквално ги изсмукваха от програмите си за хранене и настояваха да не се докосваме до тях. Постепенно обаче промениха отношението си и дори започнаха да препоръчват мазнини. Но не всички. За да изберем правилните, трябва да знаем какви са разликите между отделните видове.

Ненаситени мазнини: Те са най-здравословните, защото осигуряват енергия на тялото, помагат за абсорбирането и транспортирането на мастноразтворимите витамини. Изследванията са установили, че консумацията им помага за понижаване на нивото на лошия холестерол. Те са течни на стайна температура и се извличат предимно от растителни източници – зехтин и олио например. Ненаситени мазнини има в ядките и авокадото. Риби като сьомга, пъстърва и риба тон също са добър източник на този здравословен вид мазнини, както и на омега-3 мастни киселини.

Наситени мазнини са по-нездравословни. Те повишат риска от сърдечно-съдови заболявания. Твърди са на стайна температура и са предимно от животински произход. С високо съдържание на наситени мазнини са кожата от пилешкото месо, мазното телешко и свинско, пълномаслените мляко, масло, сирене, сметана и сладолед. Някои растителни продукти също са с високо съдържание на наситени мазнини – какаовото и палмовото масло, кокосът.

Транс-мазнини са най-вредният вариант. Структурата им е подобна на наситените мазнини, те също повишат нивата на холестерола и триглицеридите. Този вид мазнини се срещат най-често в пакетираните храни, затова е важно да четем внимателно етикетите и да избягваме продукти, за които пише, че съдържат „хидрирани или частично хидри-рани масла? Сред тези храни са маргаринът, тестените изделия, сладкишите и снаксовете, пържените храни и полуготовите продукти за приготвяне в микровълнова печка, пише вестник „Всичко за семейството“.