Знаете ли, че…приятните аромати, подобряват настроението ни
Приятните аромати могат да ни накарат да се чувстваме по-добре.
Хората откликват (в по-малка степен) на плацебо ароматите: изложени на вещество без мирис, но информирани, че е нещо приятно, те често признават, че се чувстват по- добре. Можем да свързваме определени ухания с информацията от други сетива, . например хората са по-склонни да разпознаят аромата на черешите и ягодите, ако в същото време гледат нещо червено. Използвайте тази информация, за да подобрите вкуса и обонянието си, например като се наслаждавате на всички сетивни аспекти на храненето – цвета, поднасянето, плътността, аромата и вкуса. Или можете да гледате цветето и да докосвате листенцата му, докато вдъхвате уханието му.
Тренирането на обонянието чрез честата му и съзнателна употреба несъмнено го подобрява.
Тренирането на обонянието чрез честата му и съзнателна употреба несъмнено го подобрява. Тези, които се представят най-добре при тестове за идентификация на миризми, са хората, които са развили уменията си. Редовната практика оказва толкова голямо влияние, че учените срещат трудности при проучванията си, тъй като доброволците подобряват представянето си с всеки следващ тест.
ВДЪХНЕТЕ С ПЪЛНИ ГЪРДИ
Вероятно ще разберете, че подушването помага – въпреки каноните на доброто възпитание. Според изследване на университета в Пенсилвания, публикувано през 2007 г., обонятелните рецептори в най-горната част на носа реагират на механичен натиск, както и на молекулите на миризмите и изпращат съобщения до мозъка по същия начин.
Това обяснява защо подушваме, за да усетим някой аромат и защо обонянието ни се синхронизира с вдишването, което доскоро е било загадка, въпреки 50 години, посветени на изследвания. Следователно подушването подобрява чувствителността на носа и способността ни да усещаме уханията, особено по-слабите.
„ТУЙ, КОЕТО ЗОВЕМ НИЙ „РОЗА“, ЩЕ УХАЕ СЛАДКО…“
…а може би не толкова сладко всъщност. Учени от университета в Оксфорд предлагат на група хора аромат, наподобяващ сирене бри, като ги помолили : да оценят миризмата. На някои от тях я представили като „сирене чедър“, докато други били информирани, че това е „телесна миризма“. Тези, които мислили, че е сирене, определили миризмата като по-приятна. Възможно е Шекспир да не е съвсем прав.
