Как да подобрим вкуса и обонянието си?

Въпреки че съществуват относително малко изследвания на определени хра­нителни съставки или добавки, които могат да подобрят вкуса или обоняние­то, някои от тях помагат в определени ситуации.

Цинк

Това вещество най-често се препоръчва за подобряване както на вкуса, така и на обонянието, тъй като е известно, че участва при предава­нето на импулси от обонятелните рецептори. Недостиг на цинк се наблюдава при инфекции на дихателните пътища, но връзката с нарушеното обоняние все още не е доказана. Съществуват твърдения, че намалената чувствителност към миризмите, причинена от лошо хранене, може да се дължи отчасти на ниските нива на цинка. Сред ценните хранителни из­точници са червеното и птичето месо, бобът, лещата, ядките (особено бразилският орех), слънчогледовите и тиквените семки, но отново няма официално доказателство, че те са ефикасни. Препоръчителната доза обикновено е 25-30 мг дневно.

Витамин Е

Според американско проучване ниските нива на витамин Е имат връзка с отслабналите вкус и обоняние. Учените преценяват състоя­нието на 250 пациента с нарушения във вкуса и обонянието и установя­ват, че средният им прием на витамин Е е само 36% от препоръчителната дневна доза – доста под нужните нива. Не е ясно каква е ролята на този ви­тамин, но е възможно той да е важен за обновяването на рецепторите за вкус и миризма. Витамин Е се съдържа в зеленолистните зеленчуци, броколите, соята. Най-добре е да обогатите менюто си, вместо да приемате добавки.

Алфа-липоидна киселина

Предварителните резултати от изследване на Медицинския университет в Дрезден, Германия, предполагат, че алфа-липоидната киселина – антиоксидант, който стимулира функциониране­то на нервните клетки, може да подобри отслабналото обоняние след ин­фекции на дихателните пътища. Двадесет и три пациента с ограничено или липсващо обоняние вземали 600 мг алфа-липоидна киселина дневно в продължение на пет месеца и 60% показали значително подобрение при прегледите. Но учените предупреждават, че са нужни още проучвания, тъй като при подобни случаи може да се прояви спонтанно възстановява­не до две години след инфектирането.