Желаните промени не идват, а нямате сили самостоятелно да се измъкнете от ямата
Патова ситуация. А какво ще кажете за таблетките? Работата е там, че антидепресантите, въздействайки на психиката, карат човека да се примири със съществуващото положение на нещата. Т е. препаратите предпазват социалното здраве на човека, жертвайки неговата психика. И го замъкват по-навътре в капана.
И все пак има изход. При това близките понякога са способни да помогнат по-ефективно от психотерапевта. Парадокс? Съвсем не. За да настъпи преломът, са необходими промени в обстоятелствата. А обстоятелствата в живота на страдалеца могат да променят роднините и приятелите, а не лекарят.
И така, не се опитвайте да развеселите или да разубедите болния. Само ще се убедите, че не можете да го разберете. А ако не те разбират дори най-близките, какво да очакваш от останалите? Изводът: присъединявайте се! Описвайте света такъв, какъвто той го вижда. Това ще ви сближи, ще бъдете чути. Съгласявайте се! Всичко е лошо? Да! Нищо няма смисъл? Никакъв! Такъв подход веднага дава няколко полезни следствия.
• Разбиране. С вас са готови да общуват.
• Компенсация за страданията. На него му е най-трудно и вие сте съгласни с това.
• Известно облекчение: болният преживява проблема по-малко драматично, отколкото вие го представяте.
• Болният споделя, описва своите усещания и проблеми.
Тъй като околният свят не бърза да споделя вашето убеждение, че болният е талантлив, красив и перспективен, трябва да „поработите за света“. Нека той чуе чуждия глас, да узнае мнението на трети, незаинтересовани лица: на учителя, началника, треньора, колегите, съседа.
Този фокус е безотказен. Вървят например двама приятели и единият казва на другия: „Забеляза ли как тя те погледна?!“. Това е всичко, което е необходимо за щастието, пише вестник „Феномен“.