Малките деца често са представяни като игриви ангелчета. Но се случва и да се превърнат в „малолетни терористи“ в семейството, които унищожават всичко в гнева си.
Преди всичко се опитайте да разберете детето, да поговорите с него, да вникнете в неговите преживявания. Защото зад агресията често стоят детски страхове, с които малкият човек не може да се справи сам. Детската агресивност не трябва да се потиска, а да се използва за развитие на творческата личност. За детето това е просто форма на изразяване на несъгласие и на утвърждаване на собствено мнение. Тези опити се проявяват в нарушение на натрапените от възрастните правила.
Възпитаването на детето винаги започва със самовъзпитанието на родителите. Стереотипите на поведението на малкото се раждат в семейството: то копира това, което вижда. Проблемът се състои в това, че често родителите не забелязват нещата, върху които се фиксира детето. Например бащата е свикнал да повишава глас и иска безпрекословно подчинение от околните. За съпрузите това са установени правила на играта; за детето – откритие, поведение, на което може да се подражава.
Още една „напаст“ за детската психика е телевизията. Непрестанният-поток от думи, откъси от музика, светлина – всичко това действа като силен дразнител.
Научете се да насочвате агресивните емоции на детето в руслото на играта. Само не наказвайте „малкия терорист“, а направете всичко, за да насочите енергията му за „мирни цели”, пише вестник „Феномен“.