Tag: вкус

Приятните аромати могат да ни нака­рат да се чувстваме по-добре.

Хората от­кликват (в по-малка степен) на плацебо ароматите: изложени на вещество без ми­рис, но информирани, че е нещо прият­но, те често признават, че се чувстват по- добре. Можем да свързваме определени ухания с информацията от други сетива, . например хората са по-склонни да разпознаят аромата на черешите и ягодите, ако в същото време гледат нещо червено. Използвайте тази информация, за да подобрите вкуса и обонянието си, например като се наслаждавате на всички сетивни аспекти на храненето – цвета, поднасянето, плътността, аромата и вкуса. Или можете да гледате цветето и да докосвате листенцата му, докато вдъхвате уханието му.

Тренирането на обонянието чрез честата му и съзнателна употреба несъмнено го подобрява.

Тренирането на обонянието чрез честата му и съзнателна употреба несъмнено го подобрява. Тези, които се представят най-добре при тестове за идентификация на миризми, са хората, които са развили уменията си. Редов­ната практика оказва толкова голямо влияние, че учените срещат трудности при проучванията си, тъй като доброволците подобряват представянето си с всеки следващ тест.

ВДЪХНЕТЕ С ПЪЛНИ ГЪРДИ

Вероятно ще разберете, че подушването помага – въпреки каноните на доб­рото възпитание. Според изследване на университета в Пенсилвания, публи­кувано през 2007 г., обонятелните рецептори в най-горната част на носа реа­гират на механичен натиск, както и на молекулите на миризмите и изпращат съобщения до мозъка по същия начин.

Това обяснява защо подушваме, за да усетим някой аромат и защо обонянието ни се синхронизира с вдишването, което доскоро е било загадка, въпреки 50 години, посветени на изследвания. Следователно подушването подобрява чувствителността на носа и способността ни да усещаме уханията, особено по-слабите.

„ТУЙ, КОЕТО ЗОВЕМ НИЙ „РОЗА“, ЩЕ УХАЕ СЛАДКО…“

…а може би не толкова сладко всъщност. Учени от университета в Оксфорд предлагат на група хора аромат, наподобяващ сирене бри, като ги помолили ^: да оценят миризмата. На някои от тях я представили като „сирене чедър“, докато други били информира­ни, че това е „телесна миризма“. Тези, които мислили, че е сирене, определили миризмата като по-приятна. Възможно е Шекспир да не е съвсем прав.

…25% от населението са супердегустатори, а прибли­зително половината – „нормални“ дегустатори. Дру­гите 25% често са описвани като „недегустатори“.

Вкусовите усещания на хората не са еднакви. Някои са природни „супердегустатори“ тъй като са родени с повече вкусови луковици от останалите и затова могат по-добре да различават отделните аромати и реагират по-силно на различните храни.

Жените водят по точки. Според изследване на „Йейл“ 35% от жените и само 15% от мъжете са „супердегустатори“. Освен това се счита, че има генетични вариации – азиатците и африканците имат по-висока вкусова чувствителност, отколкото хората с друг етнически произ­ход. Супердегустаторите изживяват всички усещания от вкуса по-ярко, особено горчивите и сладките вкусове.

Счита се, че при европейската раса около 25% от населението са супердегустатори, а при­близително половината – „нормални“ дегустатори. Другите 25% често са описвани като „не- дегустатори“, въпреки че „слаби дегустатори“ би бил по-точният термин, тъй като те въз­приемат вкусовете, но не толкова добре. За тази група изживяването от храната е по-слабо от нормалното и липсва усещането за горчиви вкусове. Това са хората, които с радост „биха изяли всичко“ и обикновено не са особено придирчиви към приготвянето на храната си.

НЕОНОВИ ВКУСОВЕ

Супердегустаторите възприемат сладостта и горчивината приблизително три пъти по-силно, отколкото останалите хора. „Супердегустаторите живеят в свят на „неонови“ вкусове, а неде- густаторите – в свят от „пастелни“ вкусове“, казва проф. Линда М. Бартошук, оглавяваща из­следователския екип на „Йейл“ и автор на термините.

Затова не е изненадващо, че супердегустаторите са придирчиви към храната и имат по­ляризирани предпочитания (силно обичани и мразени храни). Те често ненавиждат храни и напитки с откровено горчив вкус като кафе, бира, грейпфрут, зеле, брюкселско зеле и спанак. Принципно намират захарните храни за болезнено сладки и са особено чувствителни към съдържанието на мазнини – често могат веднага да разпознаят полуобезмасленото от обез­масленото мляко например. И тъй като супердегустаторите често имат повече нервни окон­чания по езика, при тях парещото усещане при консумирането на пикантни храни като люти­те чушки е много по-силно.

Вкусът несъмнено се влияе от аромата, цвета, плътността и поднасянето…

Притеснителното при вкуса и обонянието е, че според някои учени с напредването на възрастта започваме да губим тези сетива по-бързо от предишните поколения. Това може да звучи страшно, но е просто предупреждение. Добрата новина е, че не е задължително да се случи.

Вкусът и особено обонянието отслабват с възрастта. Но защо хората ги губят по-рано. отколкото предишните поколения? Отговорите са важни, тъй като има какво да се направи. Това ускорено влошаване не е неизбежно. В предговора споменахме за д-р Спенс, психолог от университета в Оксфорд. През 2002 г. той публикува доклад, озаглавен „Тайните на сетивата“, в който обяснява, че според проучванията на неговия факултет все по­вече разчитаме на зрението, а това е в ущърб на останалите сетива.

Д-р Спенс вярва, че тъй като живеем в общество, доминирано от зрителните въз­приятия, сме застрашени от визуално пре­товарване. В бързодвижещия се свят гле­даме и реагираме. Очите ни „се предозират с информация“, докато чувствителни­те сетива като осезанието и обонянието са пренебрегнати.

ХРУПКАВОСТ

Любопитен е фактът, че още едно сетиво – слухът – също помага да определим какво кон­сумираме, твърди д-р Спенс. „Чувството за храна в устата се определя до голяма степен и от звука, кой­то чувате, докато я дъвчете“, твърди д-р Спенс. При интересен експеримент той се обединява с известния готвач и собственик на ресторант Хестън Блументал. Те помолили клиентите на заведението на Блументал да се хранят със слушалки, които улавят звука от дъвченето на храната и след това пускали записа с леки промени. Открили, че този звук ефективно про­меня възприятието на хората за хрупкавост на ястията.