Какво е артрит: видове, симптоми, причини и лечение

Артритът е едно от най-разпространените хронични заболявания в света, засягащо над 600 милиона души.

Терминът “артрит” всъщност обхваща над 100 различни състояния, които се характеризират с възпаление на една или повече стави и хронична ставна болка. Тези състояния често се свързват с остаряването, но случаите на артрит при млади хора и дори при деца не са рядкост. 

В тази статия ще разгледаме основните видове артрит и типичните за тях симптоми, както и причините и факторите, които увеличават риска. Ще стане дума и за начините на диагностика, стандартното лечение, алтернативните подходи, както и за ролята на движението и храненето при справяне със състоянието.

Какво точно представлява артритът

Артритът е общо наименование за група заболявания, при които ставите са хронично възпалени. Характерното увреждане на ставния хрущял и околните тъкани при артрит може да доведе до болка, подуване, скованост, деформация и ограничена подвижност в засегнатите стави.

Най-често артритът засяга ставите на ръцете и краката, коленете, тазобедрените стави и гръбначния стълб, но може да засегне и други части на тялото, в зависимост от конкретната форма. 

Без подходящо лечение артритът може да бъде инвалидизиращ. Затова е важно своевременно да се потърси лекарска помощ при поява на упорити ставни оплаквания.

Видове артрит и техните характеристики

Съществуват десетки форми на артрит, като всяка има свои особености. Общото между тях е засягането на ставите, но механизмите и проявите се различават.

Остеоартрит

Остеоартрит е т.нар. „износване на ставите“ или дегенеративен артрит. Остеоартритът се характеризира с постепенно изтъняване и увреждане на ставния хрущял на засегнатата става, което причинява триене между костите. 

Обикновено засяга натоварваните стави като колена, тазобедрени стави и гръбначния стълб, но може да засегне и ръцете. С прогресията на заболяването може да се образуват костни разраствания (остеофити). 

Остеоартритът обикновено се развива при по-възрастни хора, след години натоварване или предишни травми на ставите.

Ревматоиден артрит

Това е автоимунно възпалително заболяване, при което имунната система погрешно атакува синовиалната мембрана (ставната обвивка) на ставите и предизвиква силно възпаление. 

Ревматоидният артрит е системно заболяване и освен ставите на ръцете и краката, може да засегне и други органи на тялото (очи, бял дроб, сърце). Характерно е симетричното засягане на ставите (например и двете китки или и двата глезена). 

Нелекуван, ревматоидният артрит може да доведе до трайни увреждания и деформации на ставите, но съвременните терапии значително намаляват този риск. 

Интересно е, че това заболяване засяга жените около 2-3 пъти по често от мъжете и може да се развие още в млада възраст (често между 30 и 50 години).

Подагра

Подаграта представлява метаболитен тип артрит, причинен от натрупване на кристали пикочна киселина в ставите. Типично се проявява с внезапни, много болезнени пристъпи на артрит, най-често в основата на големия пръст на крака. Пристъпите често се отключват нощем и ставата става силно болезнена, подута, зачервена и топла. 

Подаграта може да засегне и други стави, като глезени или колена, но класическият признак е засягането на една или повече малки стави на ръцете и краката. 

Рискови фактори са богатата на пурини диета (червено месо, субпродукти, морски дарове), алкохолът и наднорменото тегло. Без лечение честите пристъпи могат да се превърнат в хроничен подагрозен артрит и могат да бъдат причина за трайно увреждане на ставите.

Псориатичен артрит

Псориатичен артрит се среща при някои хора с псориазис (хронично кожно заболяване). Той се характеризира с възпаление както на ставите, така и на залавните места на сухожилията (ентезити), често съчетано с типичните кожни плаки на псориазиса. 

Заболяването може да засегне различни стави – от малките стави на пръстите до гръбначния стълб. Протичането е разнообразно, от леки до тежки форми.

Анкилозиращ спондилит

Това е хронично възпалително заболяване, засягащо основно ставите на гръбначния стълб и сакроилиачните стави. Появява се по-често при млади мъже. Характеризира се с болки и скованост в долната част на гърба, особено сутрин, които се подобряват с раздвижване. 

С течение на времето анкилозиращ спондилит може да доведе до срастване на прешлените (анкилоза) и загуба на гъвкавост в гръбнака.

Ювенилен идиопатичен артрит

Това е артрит при деца и подрастващи под 16 години. Проявява се с подуване, болки и ограничена подвижност в една или няколко стави, понякога съпътствани от висока температура и обрив (при системната форма). 

Ювенилният артрит има няколко подформи. Това са олигоартикуларен (засяга няколко стави), полиартикуларен (многоставен) и системен – в зависимост от проявите. Ранното разпознаване и лечение е ключово, за да се предотвратят усложнения в растежа и развитието на детето.

Чести симптоми на артрит и как да ги разпознаем

Независимо от конкретната форма, артритът се характеризира с комбинация от ставни оплаквания. 

Най-често срещаните симптоми включват:

• Ставна болка: Болката в засегнатата става е основният симптом при артрит. Тя може да бъде тъпа, постоянна или остра и пристъпна (особено при подагра). Болката обикновено се усилва при движение или натоварване на ставата и стихва в покой. Например, при остеоартрит болките се увеличават в края на деня след натоварване, докато при ревматоиден артрит често има по-силна болка сутрин.
  
• Подуване и възпаление: Възпалената става често е оточна (подута) и меките тъкани около нея са набъбнали. Това възпаление на ставната капсула и околните тъкани се забелязва като подпухналост и болка, подуване и зачервяване на кожата над ставата. Подуването е признак за наличие на течност в ставата и активен възпалителен процес.
  
• Скованост: Затрудненото раздвижване на ставата, особено след период на покой, е характерен признак. Така наречената „сутрешна скованост“ (невъзможност за лесно раздвижване на ставите след събуждане) е типична за възпалителни артрити като ревматоидния. При ревматоиден артрит сковаността може да продължава час или повече, докато при остеоартрит обикновено отзвучава по-бързо (до 30 минути).
  
• Зачервяване и затопляне: Кожата над възпалената става може да е зачервена и по-топла на допир – признак за повишен кръвоток в областта поради възпалението. Например при активен ревматоиден или псориатичен артрит често се наблюдава осезаемо затопляне на ставите.
  
• Ограничен обхват на движение: Вследствие на болката и отока, засегнатата става не може да извършва пълните си движения. Човек изпитва трудност да разгъне, сгъне или завърти ставата докрай.
  
• Други признаци: При някои видове артрит се наблюдават специфични допълнителни симптоми. Например при ревматоиден артрит има обща умора, леко повишена температура, загуба на апетит или ревматоидни възли под кожата около лактите. При подагра може да има образуване на тофуси (твърди депозити на пикочна киселина под кожата).

Макар симптомите на различните артритни заболявания да се припокриват, има и отличителни черти. 

Например, ревматоидният артрит се проявява симетрично (еднакво от двете страни на тялото) и със сутрешна скованост, докато остеоартритът най-често засяга определени, натоварвани стави (като коленете) и болката се усилва при ползването им. Подаграта, от своя страна, започва внезапно и засяга изолирано една става при пристъп. 

Основни причини за развитие на артрит

Причините за появата на артрит са разнообразни и до голяма степен зависят в зависимост от вида артрит. 

Ето някои от главните механизми:

• Износване и възраст: При остеоартрит главна роля играе механичното износване на хрущяла с годините. Естественият процес на стареене и дългогодишното натоварване може да доведе до дегенеративни промени в ставите. Предишни травми на ставата или интензивна физическа работа също ускоряват този процес.
  
• Автоимунни реакции: При ревматоиден и някои други артрити (напр. лупус, псориатичен артрит) причината е нарушената имунна реакция. Имунната система погрешно разпознава собствените тъкани (ставната обвивка, хрущяла) като чужди и ги атакува, предизвиквайки възпаление. Точният причинител на тази реакция не е напълно изяснен, но се предполага комбинация от генетична предразположеност и фактори на средата (напр. някои инфекции, тютюнопушене при ревматоиден артрит).
  
• Метаболитни нарушения: Подаграта е класически пример – високите нива на пикочна киселина в кръвта водят до отлагане на кристали в ставите и остро възпаление. Друго метаболитно състояние е т.нар. псевдоподагра, при която в ставната течност се отлагат кристали калциев пирофосфат. Някои ендокринни нарушения (напр. хипотиреоидизъм) също могат да бъдат свързани с артритни прояви.
  
• Инфекции: Някои бактерии и вируси могат да причинят артрит. Прякото инфектиране на става води до септичен артрит (спешно състояние, изискващо лечение с антибиотици). Също така, възпаление на стави може да възникне реактивно след инфекции на други места – например чревни или урогенитални инфекции могат да отключат реактивен артрит. Дори определени вирусни инфекции (напр. парвовирус, хепатит, дори COVID-19) могат да доведат до преходен вирусен артрит.
  
• Генетична предразположеност: Наследствеността играе роля, така че наличието на близък роднина с артрит (особено автоимунен) повишава риска човек да развие такова заболяване.
  
• Други рискови фактори: Освен непосредствените причини, има и утежняващи фактори: напреднала възраст, женски пол (жените са по-често засегнати от ревматоиден и остеоартрит), наднормено тегло, тютюнопушене, тежък физически труд или спортни натоварвания.

Да се разбере  причината за артрита при конкретния пациент е важно, тъй като в зависимост от етиологията се подбира най-подходящото лечение. Например, ако артритът е вследствие на автоимунен процес, ще са нужни имуномодулиращи лекарства, докато при подагра терапията е насочена към намаляване на пикочната киселина. 

В много случаи обаче няма една-единствена „причина“ и артритът може да бъде резултат от комбинация от фактори.

Диагностика и изследвания при артрит

Поставянето на диагнозата „артрит“ и уточняването на типа става чрез комбиниране на клиничен преглед, образни изследвания и лабораторни тестове. Лекар (обикновено ревматолог или ортопед) първо ще направи обстоен физически преглед на засегнатите стави. 

При прегледа се оценяват:

• Наличието на подуване, загряване или болезненост при натиск върху ставата;
  
• Обхватът на движение в ставата (дали е ограничен и доколко);
  
• Състоянието на симетричната става (например сравнение между дясно и ляво коляно).

Лекарят ще разпита подробно и за характера на симптомите, тяхната давност и условията, при които се появяват или влошават (например сутрешна скованост, връзка с физическо натоварване, наличие на болка, подуване и зачервяване и пр.).

За уточняване на уврежданията в ставите се използват различни образни методи. Най-често първо се прави рентгенова снимка на засегнатата става, която може да покаже стеснение на ставното пространство (поради загуба на хрущял), остеофити (костни шипове) или ерозии по костите (при ревматоиден артрит). 

При по-ранни или неясни случаи се назначава и магнитен резонанс (ЯМР) или ултразвуково изследване на ставата. Тези методи дават по-детайлна картина на меките тъкани в ставите и могат да открият ранни възпалителни изменения, невидими на рентген. В определени случаи се използва и сцинтиграфия или компютърна томография (CT).

Кръвните тестове са особено полезни за диагностика на възпалителните и автоимунни артрити. Например, при съмнение за ревматоиден артрит се изследват ревматоиден фактор (RF) и антитела срещу цикличен цитрулинов пептид (anti-CCP); повишените им стойности подкрепят диагнозата. Измерват се и маркери на възпаление като С-реактивен протеин (CRP) и утайка (СУЕ), защото те често са повишени при активен артрит. 

При подагра се проверява нивото на пикочната киселина в кръвта. Понякога се прави и анализ на синовиалната течност (чрез пункция на ставата) – при подагра под микроскоп се виждат уратни кристали, а при инфекциозен артрит може да се изолира причинителят.

Диагностиката на артрит изисква също изключване на други заболявания, които могат да имитират ставни проблеми (напр. някои инфекции, остеопороза с фрактури и др.). Затова лекарят може да назначи допълнителни тестове в хода на уточняване на заболяването. 

Важно е диагнозата да бъде точна, например да се различи ревматоидният от псориатичния артрит, тъй като лечението им се различава.

Конвенционални методи за лечение на артрит

След поставяне на диагнозата, лекарят изготвя план за лечение на артрита, съобразен с вида на артрита, тежестта на проявите и индивидуалните особености на пациента. 

Лечението обикновено включва комбинация от медикаментозна терапия, физикални мерки и промени в начина на живот. Целта е да се облекчи болката, да се овладее възпалението, да се запази функцията на ставите и да се предотврати по-нататъшното им увреждане.

Основните групи лекарства за лечение на артрит са:

• Обезболяващи и противовъзпалителни средства: Най-често първи избор са нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) като ибупрофен, напроксен, диклофенак и др. Те се използват за намаляване на възпалението и за облекчаване на болката в ставите. При по-леки болки може да се ползва парацетамол (аналгетик). Тези лекарства облекчават симптомите, но не променят хода на артрита.
  
• Кортикостероиди: Силни противовъзпалителни лекарства като преднизон могат да се приложат краткосрочно при остри възпалителни пристъпи или докато подействат базисните терапии. Кортикостероидите бързо намаляват отока и болката в ставите. Често се прилагат и локално, директно в ставата посредством инжекция, което осигурява временно облекчение.
  
• Болест-модифициращи антиревматични средства (БМАРС): Това са медикаменти, предназначени да повлияят хода на заболяването при възпалителните артрити, особено ревматоидния артрит. Към тях спадат метотрексат, сулфасалазин, лефлуномид, хидроксихлорокин и др. Те действат по-бавно (в продължение на седмици), но могат да доведат до ремисия или значително затихване на болестната активност.
  
• Биологични терапии: При по-тежки форми на възпалителен артрит или при липса на ефект от традиционните БМАРС се използват т.нар. биологични препарати. Това са лабораторно създадени антитела или протеини, които блокират специфични възпалителни молекули. Примери са адалимумаб, етанерцепт, ритуксимаб и др.
  
• Поддържаща терапия: В тази група влизат различни локални и помощни средства: кремове и гелове с НСПВС или капсаицин (за локално обезболяване), топлинна терапия (нагряващи компреси) или ледени компреси при остър оток, ортези и шини за обездвижване на болезнената става при нужда. Всички те могат да помогнат за временно облекчаване на симптомите.
  
• Физиотерапия и рехабилитация: Физиотерапевтичните процедури като ултразвук, електростимулация и термотерапия се използват за подобряване на подвижността и намаляване на болката. Рехабилитацията и упражненията под ръководството на кинезитерапевт спомагат за заздравяване на мускулите около ставите и възвръщане на функцията.
  
• Хирургично лечение: При тежки ставни увреждания, когато консервативната терапия не дава резултат, може да се прибегне до хирургична намеса. Съвременната ортопедия предлага операции като ставно протезиране (напр. смяна на тазобедрена или колянна става с изкуствена) или ставно срастване (артродеза) в определени случаи. 

Важно е да се отбележи, че лечението на артрит е дългосрочен процес. Характерът на болестта често е хроничен, затова терапията продължава месеци и години, с периодични корекции от страна на лекаря.

Алтернативни терапии и природни средства за облекчаване на артрит

Освен конвенционалното лечение, много хора търсят допълнителни природни средства и терапии за облекчаване на болката и сковаността при артрит. Важно е да се подчертае, че ефективността на тези методи варира и не заместват основното лечение, но някои могат да бъдат ценни допълнения. 

Ето едни от по-популярните алтернативни подходи:

• Хранителни добавки: Няколко добавки са широко използвани от пациенти с артрит. Глюкозамин и хондроитин са естествени компоненти на хрущяла, продавани като добавки с надеждата да забавят износването и да намалят болката при остеоартрит.
  
• Омега-3 мастни киселини (рибено масло): Добавките с рибено масло са доказано полезни за намаляване на възпалението. Омега-3 киселините имат противовъзпалителен ефект и проучвания показват, че приемът на рибено масло води до по-малко подуване на ставите, по-слаба сутрешна скованост и дори намалена активност на заболяването при ревматоиден артрит.
  
• Билкови средства и подправки: Известни със своите противовъзпалителни свойства са куркумата (нейният активен компонент куркумин), джинджифилът и босвелия (индийски тамян). Въпреки това, тези природни средства не са „чудодейно“ лечение – ефектът им е по-слаб от този на медикаментите, но могат да са полезни като допълнение.
  
• Акупунктура: Акупунктурата е древнокитайски метод, при който се поставят тънки игли в специфични точки по тялото. Някои хора с артрит съобщават за облекчаване на болката след серия акупунктурни сесии. Научните данни показват, че акупунктурата може да даде краткосрочно облекчение при хронична болка в коляното, макар ефектът да не е драматичен.
  
• Масаж: Терапевтичният масаж на мускулите и на самата става може временно да облекчи сковаността и болката, подобрявайки кръвообращението и релаксирайки напрегнатата мускулатура.
  
• Топлинна и студова терапия: Местното прилагане на топлина (нагряващи възглавнички, топли бани) може да намали сковаността, а студените компреси помагат при остри възпаления и оток. Много пациенти сами откриват кое им носи облекчение – топлината релаксира мускулите, докато студът свива кръвоносните съдове и намалява отока.
  
• Психологическа подкрепа и релаксация: Хроничната болка често е съпътствана от емоционален стрес. Практики като медитация, дихателни упражнения и биофийдбек могат да намалят усещането за болка и да подобрят справянето със стреса. 

Тук е важно да уточним, че нито една алтернативна терапия не е доказано лечение, което да излекува артрита. Все пак някои от тях показват умерени ползи и могат да подобрят качеството на живот на пациента в комбинация с медицинското лечение. 

Ролята на физическата активност при управлението на артрит

Противно на интуицията, артрит и физическа активност вървят ръка за ръка, когато става дума за дългосрочно управление на артрита. 

Редовното движение е едно от най-ефективните средства за облекчаване на болката и сковаността при артрит. Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), физическата активност помага на пациентите с артрит да намалят ставната болка и да подобрят функцията и настроението си.

Разбира се, упражненията трябва да бъдат съобразени със състоянието на пациента. Препоръчват се щадящи ставите активности, които не водят до прекомерно натоварване. Примери за такива активности са ходене, колоездене, плуване, водна аеробика, йога, тай-чи, леки упражнения за разтягане. Особено полезни са водните упражнения, защото във водата тялото е по-леко и ставите се раздвижват без тежест.

Преди започване на нова физическа програма, особено при по-тежък артрит, е добре пациентът да се консултира с лекар или физиотерапевт. Те могат да предложат индивидуализирани упражнения и да научат пациента на правилна техника, за да се избегнат контузии. 

Диетични промени за подобряване на симптомите на артрит

Макар да няма „магическа диета“, която да излекува артрита, многобройни изследвания показват, че определени храни могат да повлияят възпалението в организма. 

Препоръчва се т.нар. средиземноморски тип диета – богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, риба, морски дарове, ядки и зехтин, и бедна на преработени продукти, червено месо и наситени мазнини. Тази диета е известна със своя противовъзпалителен ефект и полезно действие за сърдечно-съдовата система.

Някои доказано противовъзпалителни храни, които се препоръчват при артрит, са:

• Омега-3 мастни киселини: Съдържат се в тлъстите риби (сьомга, сардини, скумрия), лененото семе и орехите. Омега-3 намаляват производството на възпалителни молекули в тялото.
  
• Плодове и зеленчуци: Особено полезни са тъмнозеленолистните (спанак, кейл), горските плодове (боровинки, ягоди) и цитрусите, тъй като са богати на антиоксиданти и витамини. Те помагат за неутрализиране на свободните радикали и могат да намалят възпалителния стрес в тъканите.
  
• Зехтин: Особено екстра върджин (студено пресован) зехтин, богат на олеокантал – вещество с доказано противовъзпалително действие, сходно с това на ибупрофена.
  
• Ядки: Бадеми, орехи, лешници и шамфъстък  доставят полезни мазнини, белтъчини и минерали. Изследвания показват, че хората, които редовно консумират ядки, имат по-ниски нива на възпалителни маркери и по-нисък риск от смърт от възпалителни заболявания (включително артрит).

Има и храни, които е препоръчително да се ограничат, ако страдате от артрит. Това са преработените храни, бързите закуски, захарите и наситените мазнини, които подклаждат възпалителните процеси. Червеното месо и колбасите също съдържат съединения (напр. арахидонова киселина), които в излишък могат да влошат възпалението.

Имайте предвид, че излишните килограми натоварват ставите, особено коленете, бедрата и гръбнака. Всеки качен килограм увеличава многократно натиска върху коленните стави при ходене. Дори 5-10% редукция на теглото може да доведе до осезаемо подобрение на болките при артрит на коленете.

Често задавани въпроси

Влияе ли климатът върху симптомите на артрит?

Да. Много пациенти съобщават за засилване на болките при студено и влажно време, въпреки че научните доказателства са противоречиви.

Каква е разликата между артрит и артроза?

Артрит е общ термин за възпаление на ставите, докато артроза (остеоартрит) е конкретна дегенеративна форма на артрит, свързана с износване на хрущяла.

Може ли недостигът на колаген да допринесе за артрит?

Да. Намаленото производство на колаген с възрастта прави хрущяла по-уязвим, което увеличава риска от остеоартрит.