Какво знаем за вагиналната микоза?

Вагината притежава своя собст­вена флора, включваща лактобацили, които предпазват ваги­налната лигавица от патогенни външни вещества, и гъбичките Candida albicans. При нормал­ни условия те съжителстват в пълна хармония.

В някои случаи обаче съот­ношението между полезните и вредните бактерии се про­меня. Например, когато взи­маме антибиотици, намалява количеството на лактобацилите и Candida albicans взимат превес. Същото се получава при наближаването на месечния цикъл, когато намалена­та киселинност на вагината благоприятства по-масира­ното присъствие на вредните гъбички. За това може да до­принесе също неподходящата интимна хигиена с употреба на дразнещи продукти, както и продължителното носене на мокър бански костюм.

До този момент приемът на пробиотици като преван­тивно средство не е дало до­казани научно резултати, но на практика има сведения за благотворното им действие.

Какво можем да направим?

• Въпреки че вагиналните микози не са сериозно забо­ляване, те са много непри­ятни. Могат да преминат от само себе си, но често се повтарят. Гинекологът назначава изследване, за да се уточни кои точно са микроорганизмите, които причиняват инфекцията, и се предприема съответ­ното лечение. Обикновено то се състои в прилага­нето на вагинални овули вечер, в продължение на два-три дни.
• Ако освен Candida albicans има и други микроорганизми, както е в 40% от случаите, най-добре е да използват пробиотици за локално при­ложение. Те са необходими, но не и достатъчни за лече­нието, затова се съчетават с антибиотици.
• Най-лесна е употребата на тампони, импрегнирани с пробиотици, които са едновременно и превенция на гъбичните заболявания, и хигиенни тампони по време на менструация. Трябва да се сменят поне три пъти дневно през пър­вите три дни от менстру­ацията и в продължение на три до шест последова­телни цикъла.